*(129) Задачи и правомощия на надзорните органи
За да се гарантира последователно наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задачи и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия за налагане на санкции, правомощия за даване на разрешения и становища, особено в случаи на жалби от физически лица, и без да се засягат правомощията на прокуратурата съгласно правото на държавата членка — правомощието да довеждат нарушения на настоящия регламент до знанието на съдебните органи и да встъпват в съдебни производства. Тези правомощия следва да включват и правомощието за налагане на временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни. Държавите членки могат да посочат други конкретни задачи, свързани със защитата на лични данни съгласно настоящия регламент. Надзорните органи следва да упражняват правомощията си в съответствие с подходящите процедурни гаранции, определени в правото на Съюза и правото на държава членка, независимо, справедливо и в разумен срок. По-специално всяка мярка следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална с оглед на осигуряването на съответствие с настоящия регламент, като се отчитат обстоятелствата при всеки конкретен случай, зачита се правото на всяко лице да бъде изслушано преди да бъде взета каквато и да е конкретна мярка, която би го засегнала неблагоприятно, и се избягват излишни разходи и прекалени неудобства за засегнатите лица. Правомощията за разследване по отношение на достъпа до помещения следва да се упражняват в съответствие със специфичните изисквания на процесуалното право на държавите членки, като например изискването за получаване на предварително съдебно разрешение. Всяка мярка със задължителен характер на надзорен орган следва да бъде в писмен вид, да бъде ясна и недвусмислена, да посочва надзорния орган, който е издал мярката, датата на издаване на мярката, да е подписана от ръководителя или член на надзорния орган, упълномощен от него, да посочва основанията за мярката и да се позовава на правото на ефективни правни средства за защита. Това не следва да възпрепятства поставянето на допълнителни изисквания съгласно процесуалното право на държавите членки. Приемането на такова решение със задължителен характер предполага, че то може да подлежи на съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, приел решението.
* Това заглавие е неофициално описание.