*(143) Съдебни средства за защита
Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор.
Когато дадена жалба е била отхвърлена или оставена без разглеждане от надзорен орган, жалбоподателят може да заведе дело в съдилищата на същата държава членка. По отношение на средствата за правна защита, свързани с прилагането на настоящия регламент, националните съдилища, които счетат, че е необходимо решение по въпроса, за да им даде възможност да се произнесат с решение, могат или — в случая, предвиден в член 267 от ДФЕС — трябва да поискат от Съда преюдициално заключение относно тълкуването на правото на Съюза, включително на настоящия регламент. Освен това в случай на оспорване пред национален съд на решение на надзорен орган, изпълняващ решение на Комитета, и ако валидността на това решение е под въпрос, този национален съд няма правомощието да обявява решението на Комитета за невалидно, а трябва да отнесе въпроса за валидността до Съда в съответствие с член 267 от ДФЕС, съгласно тълкуванието на Съда, когато счете решението за невалидно. Национален съд обаче не може да отнесе въпрос за валидността на решението на Комитета по искане на физическо или юридическо лице, което е имало възможността да внесе иск за отмяна на това решение, по-специално ако е било пряко и лично засегнато от това решение, но не го е направило в срока, определен в член 263 от ДФЕС.
* Това заглавие е неофициално описание.